За книгата: година / Преживял ужасите на болшевишкото зло, И. Илин се опитва да разбере идеята за злото и да оправдае борбата с зло в книгата си „За съпротивата на злото със сила“, Освен това той стига до много рязко заключение: „Физическото потискане и принуда може да бъде пряко религиозно и патриотично задължение на човек и тогава той няма право да ги избягва. Изпълнението на този дълг го води като участник във великата историческа битка между слугите на Бога и силите на ада.” Епиграф към книгата е евангелският текст за изгонването от Христос на търговците от храма: гневният бичуващ Христос. явно е най-близо до сърцето на автора. Това едностранчиво, кондензирано заплашително разбиране на християнството представлява, разбира се, същото сектантско отклонение като широко разпространеното „розово“ и много други отклонения: но кой може с право да твърди, че вижда ослепително яркото слънце на самото християнство, а не само на едно от неговите аспекти? Тонът прави не само музиката, но и философията и публицистиката: тонът на всички писания и особено речите на И. А. Илин, неизменно жизнерадостни и ободряващи, призоваващи не само към борба със злото, но и към изграждане на ново, по-добро живот. Източникът на този тон е истинската любов към родния народ и дълбоката религиозна вяра в живота.